Ние всички сме виновни / We’re all guilty

For English version, please scroll down.

Малко ме интересуват историите за терористичните атаки,

малко ме интересуват историите за имигранти,

не ме интересува кой знае колко смъртта на Дейвид Боуи,

нито пък ме интерсува толкова глобалното затопляне и 20-градосовата Коледа.

Интересува ме какво се случи във Враца вчера и защо трябваше едно невинно 18 годишно момче да умре и то по този начин.

Интересува ме този огромен, тежък, черен айсберг, чийто връх още един път се показа вчера и който упорито се е загнездил в нашата страна.

Интересува ме кой е дал живот и кой е отглеждал такива изчадия, които са способни на такава варварщина.

Тези две момчета, които пребиха от бой Тодор имат много родители и ние всички ги познаваме много добре. Тези родители постепенно и целенасочено водят за ръчичка нас, техните деца, към пълната деграцация, която всеки път ни учудва до колко далеч може да стигне.

* * *

Родителите са от старото поколение – тези, които се изгавриха с въодушевлението от промяната и положиха основи на една порочна държава.

Те са също и тези, които последваха след тях и които бяха твърде заети да се корумпират и да приватизират, за да създадат функциониращи институции.

Родител е и Царят, който ни се надсмя, че му повярвахме и пак ни изостави.

Един родител горе-долу по закон е и нашата неадекватна църква, която мълчи точно тогава, когато имаме най-голяма нужда от нея. Църквата, която никога не е била по-бедна по ценности от сега. Същата тази църква, която изгуби привилегията си да ни “учи” на каквито и да било ценности,  когато започна да се меси в мафиотски сделки или когато ни каза да обърнем гръб на бежанци в нужда, или май когато се зае да коментира Мадона.

Родител е и съдебната система, която създава условия за безнаказаност. Точно тази съдебна система, която се превърна в “тръмплин на криминалността”. Тази съдебна система, която дава по-висока присъда на притежателя на марихуана от пияния шофьор прегазил пешеходец на пешеходна пътека. Същата, която даде 5 години затвор за убийците на Тодор….5 години…Сидебната система, която не смееш да питаш какво ще се случи след тези 5 години…

Родител е и училището, което ги кара да зубрят, което ги е оставило на самоучение и което вижда в тях доходи за частни уроци.

Родители са и всички тези хора, които са твърде заети да гледат Биг Брадър и турски сериали и които са оставили децата си на самовъзпитание. Всички тези изгубени души, които са толкова затворени в своята апатия, че са слепи да видят в какво са се превърнали децата им – в точно това, в каквото са се превърнали и двете момчета товарещи удари по Тодор. Всички тези хора, които не гласуват, които мърсят, които псуват, които мразят.

Тези родители и за съжаление много други са се слели в едно “обгрижващо” семейство, което е заплело една черна система. И тази система опропасти бъдещето на едно цяло поколение – поколението на прехода.

* * *

Поколението на прехода – моето поколение – е също част от това голямо порочно семейство. Защото ние направихме най-лесното – заминахме. И не само, че заминахме, но и изоставихме страната си. Избягваме лошите новини, касаещи България – скролваме по-надолу или затваряме страницата. Задоволяваме чувството си за принадлежност към страната ни като се връщаме по празниците и носим лютеници и луканки наобратно. Когато се видим със стари приятели и съученици говорим за живота “там”.

Рядко набирам смелост да изявя гражданската си позиция и когато го напрявя е най-вече във формата на коментар под статия на Дневник или участие в електронна подписка. Сега за първи път използвам моето малко онлайн пространство, за да извикам от ужас, болка и срам.

Аз съм само един български дух живеещ в чужбина и се срамувам от това. Прибирам се за малко, тръгвам си пак без да оставя никаква следа, без да направя някакво добро. Срамувам се, че не съм ангажирана с моята страна, а бих искала. Но как? Още не знам…

За това нося вина също и аз и моето поколение, че допускаме всички тези родители да дават живот на зверове, вместо на хора. На хора които не разграничават добро и зло, на хора, които безучастно гледат как един младеж е пребиван посред бял ден, на хора, които свеждат глава и мълчат.

Питам се: Кое дъно трябва да стигнем преди да се опомним?

Прости ни, Тодоре. България скърби зе теб. Надявам се, че не съжаляваш къде си се родил.

tod

I am not quite interested in news about terrorist attacks,

I am not very interested in news about immigrants either,

David Bowie’s death doesn’t interest me that much,

I don’t worry about global warming nor about the 20-degree Christmas we had.

I am interested in what happened yesterday in a city in north-western Bulgaria.

 

An 18-year old boy

has been beaten to death by two guys

because he honked them to go away from the street

…at daylight.

He hasn’t received any help by the passengers.

 

I am interested in why did he have to die and why this way.

This tragedy represents a little tip of the huge black muddy iceberg, which has been suffocating my country for decades.

I am interested in what or who has given birth and risen such soulless beasts, capable of such actions. The killers from yesterday, together with many others, have many parents, who have raised them the way they are. And we know them all quite well.

These parents belong to the older generation – those who took advantage of the uncertainty, followed by the fall of communism and who laid the foundations of a “captured” country.

The parents are also their successors, who have been too busy corrupting and privatizing instead of forming sound institutions. Another parent is our King Simeon III, who has fooled us with promises and then abandoned us again.

Another parent, rather imposed by law, is our inadequate church, which is silent in the moments when we need it the most. A church, which has never been poorer in terms of values than now. A church, which advised us not to help refugees and which is involved in mafia deals.

Another important parent is also our juridical system, which actually promotes injustice. A system, which has turned into a “plunge-board for criminality”. Exactly the same juridical system, which gives a longer conviction to a busted marijuana owner than a drunk driver who has ran over a pedestrian. The system, indenting to convict the two killers of Todor to 5 years…5 years…

Parents are also all those people, who are too busy watching Big Brother to raise properly their children. All those lost souls, who are so concentrated in their apathy that they seem blind to see what their children have meanwhile turned to – to such animals as the two killers beating up Todor.

All those parents, together with many other, have built up a dark vicious dark, which has practically ruined an entire generation of young Bulgarians – the so called “generation of the transition period” – (born from mid-end 80s onwards).

* * *

I also take part in this transitional generation, which unfortunately is also a part of this dark family. Because we made the easiest choice – to leave the country. And it’s not that we only left it – we abandoned it. We avoid bad news concerning Bulgaria – we’d rather scroll down or skip the article. We satisfy our sense of belonging by going back home for the holidays and bringing back some typical food to show around or showing fake nostalgia via social media. When we see old friends, also living abroad, we talk about how is life “there”.

I feel like a lost spirit with some sort of an identity crisis living in another country. I go back home for the holidays, then leave in some days – without leaving any type of trace, without doing anything worthwhile. I am ashamed that I am not engaged enough with my country, although I’d love to. But how?

That’s why I also carry responsibility for this crime, as well as the entire generation I belong to. Because we keep letting these evil parents giving birth to beasts rather than people – to people, who don’t differentiate between good and bad, who would watch somebody being killed during the day without helping him.

I wonder: which bottom should we reach before we wake up?

Todor, please forgive us – we’re all guilty! Bulgaria mourns for you.